Всеизвестно е, че в първи клас се полагат основите на българската култура у децата – там за първи път се учат да четат и пишат българските букви. Запознават се с основните за българската литература, автори, учат първите български стихчета. Кой не знае "Аз съм българче" на Иван Вазов? Химнът на всички буквари и всички първокласници.   Преди две вечери като се замислих върху съдържанието на стихотворението „Аз съм българче” и си спомнихкак пламенно го рецитирахме като чавдарчета, и веднага възникна при мен въпроса “Дали днешните деца, при които стихотворението „Аз съм българче” е част от националната ни образователна програма го чувстват по същия начин и дали наистина са горди от това “и българин да се наричам – първа радост е за мене.!? . .............. Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
сичко българско и родно
любя, тача и милея. ...............
Хубава фраза, но защо тогава българите напуснаха страната ни и тръгнаха “на гурбет” както се казва? Дали наистина са се чувствали свободни и спокойни!?   А последния куплет е много трудно да се анализира. Вие сами преценете дали отговаря на истината: ................ Аз съм българче, и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.   Може и да съм син на “юнашко племе”, но да живея “в дни велики, в славно време” не мога да се съглася. А и за съжаление земята ни вече не е толкова “прекрасна”. И “с хубости, блага обилна мойта родина е мила”. Съжалявам, че след толкоз години се замислям и забелязвам, че стихотворението „Аз съм българче” е загубило стойността си, и при по-голяма част от хората е неприложимо и “българин да се наричам – първа радост е за мене.”   Истината е, че трябва да дадем съответното възпитание на децата си, да спомогнем да се оформят "българи", да уважават българският език, българите като народ, а също и България като родина. Затова трябва да ги научим от малки да ценят и пазят българското, защото ако не добият тази си способност навреме или я изгубят за в бъдеще, то те няма да могат с гордост да се нарекат българи.   Но в тези “дни велики, в славно време” е трудно да ги убедим, че всичко е истина, защото и аз вече не се гордея.   Но да съхраним българската версия, защото вече същуствуват и други модификации на това древно и свято стихотворение.   "Ай ем българче”
Обичам наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.

Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.

С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб фор стриптийз.

Бът ай българче оставам
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.
Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф ъ уърлд"       АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ

Аз съм българче, и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
сичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче, и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.***          

Наистина хубав стих, който за жалост вече не е актуален... А как ми се иска да расна в дни велики, в славно време.... Но сами си го правим...

Иска ми се да имаше същата стойност това стихотворение и да изпитвам същите чувства и вълнения както когато съм го учила.