Какво всъщност обединява хората, които живеят в една държава - oбщи мечти, надежди, ценности? Тук е моментът да разгледаме нашата същност и колко от тези думички използваме в ежедневието. Всички медии пишат за политическите промени, управниците говорят едни и същи неща, а нашата държава малко по малко се превръща в сметище за емоционални боклуци.
Без да звучи драматично с всеки изминал ден ние затъваме, губим представа за време, пространство и чисто човешки качества. Може би не е момента да търсим виновни, но не е и редно да вървим напред като деградираме по този начин. Ние се превърнахме в лицемери. Не е ли лицемерие, че се сещаме за Великите българи само на националният ни празник, че опустошаваме паметниците им и продаваме бюстовете им на вторични суровини? Не е ли обидно, че опустошаваме всичко по пътя си, като рушим нещо правено, повече от 1300 години.