Прочетен: 4801 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2009 13:27
Всъщност това беше една от водещите новини в националните медии. Хирургът се връщал от Париж в 22,30 ч. и таксито, в което се возил от летището било блъснато. Шофьорът на таксито не бил виновен. Две състезаващи се аудита затиснали таксито, в което пътувал доц. Никола Владов от Военномедицинската академия, извършил 14 чернодробни трансплантации, и му счупили дясната ръка. Той веднага бил откаран във ВМА. Наложила се операция, която извършил доц. Андрей Йотов, началник на Катедрата по ортопедична травматология и реконструктивна хирургия във ВМА. Ръката му е фиксирана с плака, която позволява по-бързо възстановяване. Но кога ще може да се върне към нормалното си ежедневие на хирург не се знае. Доц. Владов заявява, че със сигурност, докато се възстанови, екипът на ВМА няма да спре чернодробните трансплантации. Има достатъчно добре подготвени колеги, които ще го заменят, докато се върна в операционната.
И тъй като познавам доц. Владов бих казал, че съм потресен от случилото се. Не може заради такива вандали беснеещи се по улиците да бъдат здравословно засегнати или да си отидат от този свят заради тях хора спасяващи живот.
Доц. Никола Владов е помогнал на хиляди болни със заболявания на черния дроб, жлъчката и панкреаса. Специализирал е във Франция, където е обучен да извършва чернодробни трансплантации.
Всъщност вчера (29.09.2009) попаднах на още една статия “Присаждане на 2 органа наведнъж? Много скоро” с автор Диана ТЕНЧЕВА. Надявам се да бъде интересна и за вас.
.jpg)
Много скоро ще сме в състояние да извършваме две присаждания едновременно (т.нар. мултиорганна трансплантация) - например на черен дроб и бъбрек. Това съобщи доц. Никола Владов, началник на Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във Военномедицинска академия (ВМА). Специалистът, направил 14 чернодробни присаждания, сподели, че за първи път у нас има воля за решаване проблемите на трансплантациите. “На среща с премиера Бойко Борисов в Банкя преди броени дни беше отправено основно послание - че в тази сфера няма политика. А от значение са единствено модерната медицина, сериозните специалисти, занимаващи се със спасителните операции, и желанието на държавата да подпомогне важния процес”, обясни доц. Владов. Той е категоричен, че основната заслуга за поставянето на акцент върху трансплантологията е на премиера. Който инициира кампания за развитието на тази специалност. “Създаването на Фонд за трансплантации е безспорно добра идея. Но моето мнение е, че основната му функция ще е да подпомага пациенти, на които поради технически причини не може да бъде направено присаждане в България”, добави доцентът. И даде за пример случаите, при които се налага мултиорганна трансплатация на черен и бял дроб. Такива операции в момента се извършват само в няколко центъра в света. С най-голям опит е болницата “Джон Хопкинс” в Балтимор, щата Мериленд. В Европа присаждания на два органа едновременно се правят в Германия, Австрия и Франция. Но в тези центрове са отчетени единични случаи и опитът още не е достатъчен. “За да се реши проблемът с донорството трябва да се създаде донорска мрежа с няколко добре екипирани и оборудвани бази”, смята специалистът от ВМА. За целта са нужни обучени координатори, които по специален начин да поднасят възможността близките на починали да даряват органите им за трансплантации. А ако получат одобрението им, да са в състояние да кондиционират донора (да го поддържат), докато дойде време за експлантирането (вземането) на органите. “Донорите най-често се намират не в големите реанимации, а в интензивните неврологични отделения. Това е известно на лекарите и затова е необходимо да се положат усилия именно в тези звена”, отсече доц. Владов. Според него освен за поемането на разходите по експлантацията трябва да се помисли и за следните нерешени проблеми: Присаждането да се раздели на три периода:
- предтрансплантационен, който включва подготовката и наблюдението на пациентите, включени в листата на чакащите за орган, до осигуряването на донор;
- самата трансплантация и ранният следоперативен период (до 30 дни след присаждането, предвижда се и престоят в реанимация);
- наблюдението на болните в късния следоперативен период: обезпечаването с медикаменти, а също и целенасоченото им наблюдение по отношение на бъбречната недостатъчност, на следоперативни инфекции, вероятни малигнени заболявания и др.
“С други думи, да се създаде методика за обхващането на целия контингент от болни, на които е извършена трансплантация. За да знаят, че не са оставени на произвола на съдбата и че държавата мисли за тях”, завърши доцентът.
Е, само бих казал: Желая му успех! Надявам се да реализира намеренията си и по-бързо възстановяване.
Незаконно строителство
Наркотици, незаконно оръжие и катастрофа...
