Основната цел на предложените законодателни промени е усъвършенстването на правната уредба и засилването на контрола по спазване на трудовото законодателство. С тях се осигурява по-голяма защита на работниците и служителите, както по време на действието на трудовото правоотношение, така и при неговото прекратяване. Предлагат се нови разпоредби, които регламентират правото на бащата на отпуск по повод раждането на детето - до навършване на 15-дневна възраст на детето. Също така, се създава възможност за бащата или осиновителя, със съгласие на майката или осиновителката да ползва вместо нея отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето до изтичане на 315 дни. Предвижда се тези промени да влязат в сила от 1 януари 2009 година. Засилват се санкциите за нарушаване на трудовото законодателство и се усъвършенстват процедурите по връчване на актовете за установяване на административни нарушения. Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (Обн., ДВ, бр. 26 от 1986 г. и бр. 27 от 1986 г., доп., бр. 6 от 1988 г., изм. и доп., бр. 21 от 1990 г., изм., бр. 30, бр. 94 от 1990 г., бр. 27 от 1991 г., доп., бр. 32 от 1991 г., изм., бр. 104 от 1991 г., доп., бр. 23 от 1992 г., изм. и доп., бр. 26 от 1992 г., доп., бр. 88 от 1992 г., изм. и доп., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. -Решение № 12 на Конституционния съд на РБ от 1995 г., доп., бр. 87 от 1995 г., изм. и доп., бр. 2 от 1996 г., изм., бр. 12 от 1996 г., изм. и доп., бр. 28 от 1996 г., изм., бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. -Решение № 11 на Конституционния съд на РБ от 1998 г.; доп., бр. 56, бр. 83, бр. 108 от 1998 г., изм. и доп., бр. 133 от 1998 г., бр. 51 от 1999 г., доп., бр. 67 от 1999 г., изм., бр. 110 от 1999 г., изм. и доп., бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 1, бр. 105 от 2002 г., изм. и доп., бр. 120 от 2002 г., бр. 18 от 2003 г., изм., бр. 86 от 2003 г., изм. и доп., бр. 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., изм., бр. 27 от 2005 г., доп., бр. 46 от 2005 г., изм., бр. 76 от 2005 г., изм. и доп., бр. 83 от 2005 г., изм., бр. 105 от 2005 г., изм. и доп., бр. 24 от 2006 г., изм., бр. 30 от 2006 г., изм. и доп., бр. 48, бр. 57, бр. 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., изм., бр. 40, бр. 46, бр. 59, бр. 64 от 2007 г., доп., бр. 104 от 2007 г., изм. и доп., бр. 43 от 2008 г.) § 1. В ал. 2 на чл. 7б след думите “по чл. 7, ал. 2” се добавя “и чл. 7а”. § 2. Член 10 се изменя така: “(1) Този кодекс се прилага за всички трудови правоотношения на български граждани и граждани на държави членки на Европейския съюз с български, смесени или чужди предприятия в страната, както и за техните трудови правоотношения с чужди предприятия в страната или с български предприятия в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който Република България е страна. (2) Този кодекс се прилага и за трудовите правоотношения на български граждани, изпратени на работа в чужбина в чужди или в смесени предприятия, за трудовите правоотношения на граждани на държави членки на Европейския съюз, както и на чужди граждани, приети на работа в страната в български, смесени или чужди предприятия, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който Република България е страна. (3) Разпоредбите на алинеи 1 и 2 не се прилагат за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава.” § 3. В ал. 1 на чл. 51б текстът “на основата на споразумение между националните им организации, чрез което се определят общи положения относно обхвата и процедурната рамка на отрасловите и браншовите договори” се заличава. § 4. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 4 изречение второ се изменя така: “Към заявлението се прилагат подписан от страните екземпляр от договора и копие от неговото съдържание на електронен носител.”; 2. създава се нова ал. 5: “(5) Копия на вписаните колективни трудови договори се предоставят по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, на Националния институт за помирение и арбитраж, който създава и поддържа информационна система за колективните трудови договори.”; 3. досегашната ал. 5 става ал. 6. § 5. В ал. 2 на чл. 55 след думите “по чл. 123” се добавя “и чл. 123а”. § 6. В ал. 3 на чл. 62 се създава изр. второ: “Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите в срок от 3 работни дни изпраща копие от завереното уведомление на съответната инспекция по труда.” § 7. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения: 1. в т. 4 на ал. 1 накрая се добавя изразът “срещу подпис, като се отбелязва датата на връчването”; 2. алинея 3 се отменя. § 8. Създава се чл. 128а: “Задължения на работодателя за издаване на документи (1) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. (2) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му предостави обективна и справедлива характеристика за неговите професионални качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател. (3) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.” § 9. В чл. 139а се правят следните изменения и допълнения: 1. създава се нова ал. 2: “(2) Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите, които имат право на намалено работно време.”; 2. досегашните ал. 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 3, 4, 5, 6 и 7. § 10. В т. 5 на чл. 144 тирето и текстът “ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали” се заличават. § 11. В чл. 163 се правят следните изменения и допълнения: 1. създават се нови ал. 7, 8 и 9: “(7) Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право след раждането на детето на отпуск от датата на раждането до навършване на 15-дневна възраст на детето. (8) Със съгласието на майката /осиновителката/ след навършване на 6-месечна възраст на детето, бащата /осиновителят/ може да ползва отпуск за остатъка до 315 дни. (9) За времето, през което бащата /осиновителят/ ползва отпуск по ал. 8, отпускът на майката се прекъсва.”; 2. досегашната ал. 7 става ал. 10 и се изменя така: “(10) През време на отпуск по предходните алинеи на лицата се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон.”; 3. досегашната ал. 8 става ал. 11. § 12. В чл. 177 се правят следните изменения и допълнения: 1. досегашният текст става ал. 1 като в него думата “полученото” се заменя с думите “начисленото при същия работодател”; 2. създава се ал. 2: “(2) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най- малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговореното трудово възнаграждение в трудовия договор.” § 13. Член 181 се изменя така: “Чл. 181. (1) Работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който конкретизира правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. (2) Работодателят утвърждава правилника за вътрешния трудов ред след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.” § 14. В ал. 1 на чл. 222 изр. първо се изменя така: “При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност и когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.” § 15. В глава единадесета “Професионална квалификация” се създават чл. 228а и чл. 228б: “Задължения на работодателя за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците или служителите Чл. 228а. (1) Работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в съответствие с изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие. (2) При продължително отсъствие на работника или служителя от работа работодателят е длъжен да му осигури условия за запознаване с новостите в работата, настъпили през времето на неговото отсъствие и за постигане на необходимото квалификационно равнище за ефективно изпълнение на трудовите му задължения. Задължение на работника или служителя за поддържане и повишаване на професионалната квалификация Чл. 228б. Работникът или служителят е длъжен да участва в организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация, за подобряване на професионалните си умения, както и да полага усилия за повишаване на квалификационното си равнище в съответствие с характера на изпълняваната работа.” § 16. В чл. 305, ал. 4 след думите “имат право на” се добавя “основен”. § 17. В чл. 319 след думите “имат право на” се добавя “основен”. § 18. Алинея 2 на чл. 326 се изменя така: 1. създава се ново изр. второ: “В колективен трудов договор срокът на предизвестие при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 – 4 и 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател.”; 2. досегашното изр. второ става изр. трето. § 19. В чл. 327 се правят следните изменения: 1. в т. 3а след думите “по чл. 123, ал. 1” се добавя “и чл. 123а, ал. 1”; 2. в т. 7 думите “като заместник на отсъстващ работник или служител” се заменят с “на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 и 3”. § 20. В т. 1 на чл. 333, ал. 1 текстът “или съпруга на лице, което отбива редовната си военна служба” се заличава. § 21. В чл. 348, ал. 2, изр. второ думите “паспорт или с декларация” се заменят с “писмена декларация”. § 22. Създава се чл. 350а: “Вписване на трудов стаж въз основа на съдебно решение Чл. 350а. (1) Продължителността на трудовия стаж на работника или служителя, установен с влязло в сила съдебно решение, се вписва в трудовата му книжка. (2) Вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, а когато той откаже или това се окаже невъзможно -от инспекцията по труда.” § 23. В чл. 402, ал.1 се изменя така: “Чл. 402. (1) Контролните органи в рамките на своята компетентност имат право: 1. да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност; 2. да изискват от работодателя обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола; 3. да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, включително и данни за заплащането на труда; 4. да вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания и анализи, да използват технически средства и апаратура и да правят измервания на фактори на работната среда във връзка с упражняването на контрола върху осъществяваната трудова дейност; 5. да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки.” § 24. В чл. 404 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 1 думите “Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и нейните органи” се заменят с „контролните органи на инспекцията по труда” и се правят следните изменения и допълнения: а/ в т. 2 думите „утвърждаването на проекти, както и” се заличават; б/ в т. 4 запетаята и текстът след нея „които се отнасят до хигиената и безопасността на труда, до разпределението на социалните фондове и до социално- битовото обслужване на работниците и служителите” се заличават; в/ в т. 5 след думата „правоспособност” се поставя запетая и се добавя текстът „както и работници и служители, ненавършили 18 години, за които е отнето разрешението за приемане на работа по чл. 302, ал.2 и чл. 303, ал. 3”; г/ създава се т. 8: “8. да спират дейността на предприятието, когато се констатира, че във ведомостите за заплати системно се начислява сума, по-малка от сумата, която работодателят е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа, до отстраняване на нарушението.”; 2. създава се ал. 4: “(4) При прилагане на принудителните административни мерки контролните органи не носят отговорност за причинени вреди.” § 25. Член 405а се изменя така: “(1) Контролните органи на инспекцията по труда обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато установят, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. (2) Постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението. (3) Отношенията между страните до издаване на постановлението по ал. 1 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен. (4) Въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите на ал. 1, изр. 3 трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. (5) Предписание на работодателя по предходната алинея не се дава в случай на смърт на работника или служителя. (6) В случаите на ал. 4, когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. (7) Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, а в случаите на ал. 2 – постановлението, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на акта. (8) Ако съдът отмени обжалвания акт, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно без предизвестие.” § 26. Чл. 408 се изменя така: “Чл. 408. (1) Констатациите от извършените проверки и предписанията на контролните органи за спазване на трудовото законодателство се вписват в ревизионна книга. (2) Работодателят е длъжен да осигури отделни ревизионни книги в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд. Те се предоставят задължително на контролните органи при извършване на проверки. (3) Ревизионната книга се заверява от инспекцията по труда по седалището на предприятието или неговите поделения, или по местонахождението на обектите и работните площадки, както и на другите места, на които се полага наемен труд.” § 27. Създава се чл. 412а: “Видове административни наказания Чл. 412а. За нарушения на трудовото законодателство се налагат следните видове административни наказания: 1. глоба – на физическите лица; 2. имуществена санкция -за юридическите лица и за едноличните търговци.” § 28. В чл. 413 се правят следните изменения: 1. в ал. 1 думите “от 20 до 250 лв.” се заменят с “от 100 до 500 лв.”; 2. в ал. 2 думите “1500 до 5000 лв.” се заменят с “от 10 000 до 15 000 лв.”, а думите “от 250 до 1000 лв.” – с “от 2500 до 10 000 лв.”; 3. в ал. 3 се правят следните изменения: а/ в т. 1 думите “от 40 до 500 лв.” се заменят с “от 500 до 1000 лв.”; б/ в т. 2 думите “от 3000 до 10 000 лв.” се заменят с “от 20 000 до 30 000 лв.”, а думите “от 500 до 2000 лв.” – с “от 5000 до 20 000 лв.”. § 29. В чл. 414 се правят следните изменения: 1. в ал. 1 думите “от 1500 до 5000 лв.” се заменят с “от 10 000 до 15 000 лв.”, а думите “от 250 до 1000 лв.” – с “от 2500 до 10 000 лв.”; 2. в ал. 2 думите “от 3000 до 10 000 лв.” се заменят с “от 20 000 до 30 000 лв.”, а думите “от 500 до 2000 лв.” – с “от 5000 до 20 000 лв.”; 3. в ал. 3 думите “от 1000 до 1500 лв.” се заменят с “15 000 лв.”, а думите “1000 лв.” – с “10 000 лв.”. § 30. В чл. 415 се правят следните изменения: 1. в ал. 1 думите “от 250 до 2000 лв.” се заменят с “от 2 500 до 10 000 лв.”; 2. в ал. 2 думите “от 4000 до 10 000 лв.” се заменят с “20 000 лв.”, а думите “от 1000 до 5000 лв.” – с “10 000 лв.”. § 31. Създават се чл. 415а, чл. 415б, чл. 415в и чл. 415г: “Отговорност за невнасяне на имуществени санкции и глоби по наказателни постановления Чл. 415а. Работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, се наказва от органа по чл. 416, ал. 5 съответно с имуществена санкция или глоба в удвоен размер на дължимата сума. Отговорност за маловажно нарушение Чл. 415б. За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв. Споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство Чл. 415в. (1) До издаване на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на административно нарушение, между административнонаказващия орган и нарушителя може да бъде постигнато споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство, освен в случаите, когато деянието съставлява престъпление. (2) Споразумението се изготвя в писмена форма и отразява съгласието на административнонаказващия орган и нарушителя по следните въпроси: 1. извършено ли е деянието, извършено ли е то от нарушителя, извършено ли е виновно и съставлява ли административно нарушение; 2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието. (3) Със споразумението не може да се определя: 1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното административно нарушение; 2. размер на глобата или на имуществената санкция, по-нисък от минималния, предвиден за конкретното административното нарушение. (4) Споразумението се подписва от административнонаказващия орган и от нарушителя или от негов представител, изрично упълномощен за постигане на споразумение. (5) В 14-дневен срок от подписване на споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или упълномощено от него длъжностно лице издава решение, с което одобрява или отказва да одобри споразумението. (6) Споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство се одобрява, ако са спазени изискванията на закона и ако определеният в него размер на административно наказание е заплатен или е обезпечен по сметка на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. (7) Решението по ал. 5 не подлежи на обжалване. (8) В случаите, когато споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство не бъде одобрено, административнонаказващият орган издава наказателно постановление на общо основание. (9) Споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление. Разсрочване на задължения Чл. 415г. (1) По искане на нарушителя или на негов изрично упълномощен представител за вземанията от влезли в сила наказателни постановления, издадени от ръководителя на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” или упълномощено от него лице, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план. (2) Разсрочване се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на нарушителя не са достатъчни за погасяване на задълженията му по влезли в сила наказателни постановления, но може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще бъде в състояние да ги изплати. (3) За периода на разсрочване нарушителят дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта. (4) Разсрочване не се разрешава по отношение на работодател, за когото има решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност, както и след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (5) Към искането по ал. 1 се прилагат: 1. декларация за семейното и имотното състояние и за годишния доход на длъжника за 12 месеца преди искането – за физическо лице; 2. декларация и за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях; 3. погасителен план за разсрочване на задълженията; 4. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие -за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него; 5. отчет за приходите и разходите на нарушителя за предходната отчетна финансова година – за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него; 6. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период -за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него. (6) Решението за разсрочване се издава от: 1. директора на дирекция “Инспекция по труда”-за задължения от имуществени санкции до 5 000 лв. -за срок до една година, а за задължения от глоби до 5000 лв. -за срок до две години; 2. изпълнителния директор на Главна инспекция по труда -за задължения над 5000 лв. -за срок до три години. (7) С решението за разсрочване се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в това число последиците от неспазването им. (8) За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията по влезлите в сила наказателни постановления. (9) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.” § 32. Член 416 се изменя така: “Чл. 416. (1) Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. (2) Когато контролен орган е съставил акт за административно нарушение по време на проверката, но този акт не може да бъде връчен веднага, той вписва съдържанието на акта в ревизионната книга. (3) Актовете за установяване на административни нарушения се връчват лично срещу подпис на административно наказателно отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в Интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. (4) В случаите на ал. 2 актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 3-дневен срок от датата на вписването, а в случаите на ал. 3, изр. 2 -след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението. (5) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от упълномощени от него лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. (6) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления стават по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този кодекс не е установен друг ред. (7) Наказателните постановления, с които се налагат административни наказания по чл.415б, не подлежат на обжалване пред съда. (8) Нарушението е повторно, когато е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. (9) Сумите, събрани от наложени имуществени санкции и глоби по реда на този раздел, се разпределят, както следва: 1. 60 на сто постъпват по бюджета на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”; 2. 40 на сто постъпват по бюджета на фонд “Условия на труд” и се разходват за дейностите, определени в чл. 46, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. (10) Средствата по ал. 9, т. 1 се разходват, както следва: 1. 90 на сто за подобряване на материално-техническата база на агенцията, усъвършенстване и развитие на контролната дейност, повишаване на квалификацията на служителите, реализиране на социални програми за служителите и допълнително материално стимулиране на служителите – по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” след одобрение от министъра на труда и социалната политика; 2. 10 на сто за допълнително материално стимулиране към основната заплата на служители от Министерството на труда и социалната политика – при условия и по ред, определени от министъра на труда и социалната политика. § 33. В § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби думите “БУЛСТАТ, данъчен номер” се заменят с “ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ ЕИК”. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 34. В Закона за защита от дискриминацията (Обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г., доп., бр. 70 от 2004 г., изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., изм. и доп., бр. 68 от 2006 г., изм., бр. 59 от 2007 г., доп., бр. 100 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. в чл. 13 се създава ал. 3: “(3) Когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва отпуск за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на срока на отпуска или поради прекъсване на ползването му, то има право да заеме същата длъжност или друга равностойна на нея и да се възползва от всяко подобряване на условията на труд, на което би имало право по време на отпуска.”; 2. в чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: а/ в ал. 2 след израза “в брой или в натура” се добавя “независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време”; б/ създава се ал. 4: “(4) След завръщане от отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете при наличие на индексиране на заплатите на работниците и служителите трудовото възнаграждение на лицето по чл. 13, ал. 3 следва да се индексира със съответния на останалите работници и служители процент.”; 3. в чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: а/ досегашният текст става ал. 1; б/ създава се ал. 2: “(2) След завръщане от отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете при наличие на въведена технологична промяна на лицето по чл. 13, ал. 3 следва да се осигури обучение за придобиване на адекватна на промените професионална квалификация.”; 4. заглавието “Допълнителна разпоредба” се заменя с “Допълнителни разпоредби” и се създава § 1а: “§ 1а. Този закон въвежда разпоредби на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена).” § 35. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (Обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от 2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г., изм. и доп., бр. 18 от 2003 г., изм., бр. 114 от 2003 г., изм. и доп., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 20.09.2005 г., изм., бр. 33 от 2006 г., изм. и доп., бр. 48 от 2006 г., изм. бр. 102 от 2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 40 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. член 15 се изменя така: “Чл. 15. (1) Лицата по чл. 14, ал. 1 подават годишна декларация в териториалната дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на предприятието, в срок до 30 април на следващата година. (2) Формата, съдържанието, редът и начинът за подаване, и съхраняване на декларацията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика. (3) Когато няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране, не се подава годишна декларация, за което лицата по чл. 14, ал. 1 уведомяват писмено териториалната дирекция “Инспекция по труда”.”; 2. създава се чл. 36а: “Чл. 36а. (1) На всеки пет години министърът на труда и социалната политика, след консултации със социалните партньори, представя на Европейската комисията единен доклад относно практическото прилагане на: 1. Директива 89/391/ЕЕС на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за стимулиране подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа; 2. специалните директиви по член 16, параграф 1 на Директива 89/391/ЕЕС на Съвета за въвеждането на мерки за стимулиране подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа; 3. Директива 91/383/ЕИО на Съвета от 25 юни 1991 г. за допълнение на мерките за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето при работа на работещите на срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение, Директива 92/29/ЕИО на Съвета от 31 март 1992 г. относно минималните изисквания за безопасност и здраве за подобряване на медицинското обслужване на борда на плавателните съдове, Директива 94/33/ЕО на Съвета от 22 юни 1994 г. за закрила на младите хора при работа и Директива 83/447/ЕИО на Съвета от 19 септември 1983 г. относно защитата на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа. (2) Докладът по ал. 1 се изготвя в съответствие с определени от Европейската комисия структура и съдържание. (3) Докладът по ал. 1 се представя на Европейската комисията в срок от дванадесет месеца след края на петгодишния период, за който се отнася.”; 3. в Допълнителните разпоредби се създават: а) точка11 в § 1: „11. „Специалните директиви по чл. 16, параграф 1 на Директива 89/391/ЕЕС” са директиви в областите: работни места; работно оборудване; работа с видеодисплеи; работа с тежки товари, която води до риск от гръбначни увреждания; временни и подвижни работни площадки; риболов и селско стопанство.”; б) параграф 1а: „§ 1а. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 89/391/ЕЕС на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за стимулиране подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа.”; 4. в Преходните и заключителни разпоредби се създава § 4а: „§ 4а. Първият доклад по чл. 36а обхваща периода от 2007 г. до 2012 г.” § 36. Параграф 11 влиза в сила от 1 януари 2009 г.