Някога законите стимулираха еволюцията на обществото, днес те фиксират и регистрират неговата разруха, свличайки го надолу. Някога имаше управляващи с достойнство, днес достойнството си има строго фиксирана цена. Някога имаше управляващи, готови с живота си да защитават своите идеали. Днес дори депутатския идеал си има цена. Някога бракът беше свещен съюз, светиня,  днес имаме семеен кодекс, който се грижи за всичко друго, само не и за семейството. Ние, хората, живеем в общество, заедно сме, искаме или не искаме това. Но дори да не го искаме, една от причините да оцеляваме е именно нашето съвместно съжителство. Така сме създадени. Да си помагаме.Така че е неестествено и неприсъщо на човешката природа да бъдем егоисти, да не се интересуваме от ближните си. И този егоизъм е придобит впоследствие, той не е наше първично призвание. Егоизмът, нихилизмът и лакомията са просто болести на епохата. Хронични болести, с които толкова сме свикнали, че не им обръщаме внимание. Нужно е да дадем от себе си, без да чакаме отплата. В комерсиалните времена, в които живеем, безкористната жертва има още по-голяма стойност. Но и още по-трудно е да се научим на безкористност. Ние, хората живеем в общество, защото така сме устроени и това е най-голямата ни утеха понякога – в радости и болки не сме сами. От споделянето радостта става все повече радост, а болката се превръща в половин болка. Но най-силно можем да почувстваме радостта в празника. Именно затова празникът се чувства най-силно, когато сме единни и когато сме заедно.

от АЛЪН ФОСТЪР ДЪЛЕС – от1945 г:
... Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат издигнати в добродетел. Честността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелица на миналото.
Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх на един от друг, предателството, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ, – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме и то ще разцъфне с кичести цветове.
Само малцина, ще се досещат и ще разберат какво става. Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветими да ги обявим за измет на обществото.
... Ние ще се занимаваме с хората още от детските и юношеските им години. Главният залог ще бъде върху младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ето това ще направим ние.