Постинг
16.02.2009 11:54 -
Борбата с инфлацията е като битката на Дон Кихот с вятърните мелници
Плашилото на инфлацията надвиснанад родния потребител още с влизането ни в ЕС. В началото на 2007 г. заглавията в пресата бяха: “Храните - най-скъпи в първия европейски месец”. На практика “европейският принос” към ценовото покачване тогава, според експертни оценки бе 0,48%.
Изненадата за българските потребители се случиха в средата на лятото, когато през юли животът поскъпна с 2,2% спрямо юни. По-страшната новина беше, че за година разходите на домакинствата за храна са скочили с 15% Подобни потребителски неволи, свързани с ценови скокове съпровождат българския потребител през последните 2 години и обикновено се яхват от експерти и политици от опозицията, които започват да чертаят апокалиптични ценови картини. А това упражнение се повтаря всяка години – обикновено преди избори, преди Коледа или преди началото на летните отпуски. Браншовиците, мине не мине ден, и започват да “прогнозират” как хлябът ще стигне 1,50-2 лв. по Коледа, цените на колбасите ще се вдигнат, такситата ще струват поне с 30% повече. Да не говорим за млякото и млечните продукти, както и за плодовете и зеленчуците, които сезонно започват още от септември да поскъпват. С други думи инфлационните очаквания на браншовиците никога не са били розови за българския потребител.
В много случаи обаче зад по-високите цени стоят единствено инфлационни очаквания, а не реално повишени производствени разходи. Така например, според Съюза на производителите на комбинирани фуражи търговците спекулативно вдигат цените на животинските продукти, оправдавайки се с повишението на зърното. Поскъпването през 2007 г., например, не е заради увеличението на цените на фуражите, просто търговците изпревариха очакваните цени от зърното нова реколта. По експертни изчисления цената на комбинираните фуражи се е вдигнала с 20% спрямо предходната година, докато месата и животинските продукти са се повишили с над 60% с оправданието, че поскъпва зърното.
Дебатът дали високата инфлация е здравословна или опасна за родната икономика би трябвало да даде отговор на въпроса дали е поносима или не за българските домакинства. Според някои анализатори, тя не е опасна за българското стопанство и едва ли ще доведе до макроикономическа нестабилност, което се доказва от факта, че поне засега през последните няколко години тя не отразява някаква трайна тенденция на влошаване на стопанския климат. Симптомите за по-висока инфлация обаче винаги са били налице: *В основата на бъдещото поскъпване ще е поскъпването на долара и евентуално нарастването на цените на горивата при съвземане на световната икономика от рецесията, в която тя изпадна през миналата година; *Увеличаването на т.нар. “администрирани” цени – ток, вода, парно и пр.; * Парите от сивата икономика. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията парите от черните каси достигат до 50% над официалните пари, вземани от работещите по трудов договор. Едва ли обаче по време на рецесия може да очакваме значителен ценови скок. Хубаво би било, ако повишените цени на стоките през последните 2 години означаваха, че има търсене, че са плод на раздвижването на пазара. Но “търсените” стоки от родния потребител са хляб, евтини колбаси и млечни произведения и пр. А това означава, че раздвижване няма и българският купувач е като инвалид първа категория – повече реанимира, отколкото да оздравява. Илюзията потребителски стопански ръст изчезва, когато разберем, че българинът харчи най-много за храна – половината от доходите си, докато средностатистическият американец, например – малко над 18%. Най-губещи от инфлацията ще са хората, които разчитат на бюджетната ясла: държавни служители, пенсионери, безработни и пр. Реално техните доходи намаляват при по-висока инфлация. Самият факт, че малката потребителска кошница поскъпва по-бързо от официалната инфлация (голямата потребителска кошница) означава, че на хората с ниски доходи основно влияние оказват поскъпването на храните и “администрираните” цени.
Българинът по принцип има имунитет срещу “ценовия тероризъм”. Но обикновено, когато цените скачат, властта започва да прилага различни административни прийоми, за да ги обуздае, или пък намира по този начин оправдания за неблагополучията си в икономическата политика. Преди 2 години, например, правителството създаде Държавно-обществена консултативна комисия за наблюдение и анализ на цените на потребителските стоки и услуги, тъй като опасенията бяха, че присъединяването ни към ЕС може да провокира инфлационни тенденции в българската икономика. И тъй като присъединяването към ЕС не може да се използва като основание за необосновано повишаване на цените на стоките и услугите, а допускането на подобни търговски практики ще се отрази негативно върху потребителите, правителството мотивира създаването на подобен административен орган (къде обаче е той сега?). Подобни административни прийоми обаче не са само приоритет на родната политическа класа. Европейската комисия също предупреди официално търговците да бъдат внимателни с цените. Еврокомисарят за земеделието и развитието на селските райони Мариан Фишер Боел призова търговците на дребно да не принуждават европейските потребители да плащат твърде скъпо за основни продукти като хляба и млякото, въпреки неотдавнашните увеличения на цените на пазарите за зърно и млечни продукти. Според нея увеличения на цените през 2007 г. са били “повече или по-малко действащ пазар“ и са се отразили добре на реформите в селскостопанската политика, договорени през 2003 година. Все пак покачването на цените на хранителните стоки ощетява бюджета на потребителите, счита Боел, намеквайки, че поскъпването на някои от предлаганите на дребно стоки не винаги е оправдано. “Повишаването на цените на млякото в супермаркетите на някои страни членки определено не съответства на запасите на общия европейски пазар.Както всички знаем, приносът на суровините към крайната цена на храни като хляба е относително малък, така че се надявам супермаркетите и магазините да се отнесат отговорно“, допълва еврокомисарят. Цените на млечните продукти в ЕС скочиха през последните месеци, особено на маслото и обезмаслено мляко на прах, отчасти поради много по-силния световен пазар, а също и заради затегнатите условия в ЕС.
В повечето случаи обаче борбата с инфлацията е като битката на Дон Кихот с вятърните мелници. Автор: Петкан Илиев
Изненадата за българските потребители се случиха в средата на лятото, когато през юли животът поскъпна с 2,2% спрямо юни. По-страшната новина беше, че за година разходите на домакинствата за храна са скочили с 15% Подобни потребителски неволи, свързани с ценови скокове съпровождат българския потребител през последните 2 години и обикновено се яхват от експерти и политици от опозицията, които започват да чертаят апокалиптични ценови картини. А това упражнение се повтаря всяка години – обикновено преди избори, преди Коледа или преди началото на летните отпуски. Браншовиците, мине не мине ден, и започват да “прогнозират” как хлябът ще стигне 1,50-2 лв. по Коледа, цените на колбасите ще се вдигнат, такситата ще струват поне с 30% повече. Да не говорим за млякото и млечните продукти, както и за плодовете и зеленчуците, които сезонно започват още от септември да поскъпват. С други думи инфлационните очаквания на браншовиците никога не са били розови за българския потребител.
В много случаи обаче зад по-високите цени стоят единствено инфлационни очаквания, а не реално повишени производствени разходи. Така например, според Съюза на производителите на комбинирани фуражи търговците спекулативно вдигат цените на животинските продукти, оправдавайки се с повишението на зърното. Поскъпването през 2007 г., например, не е заради увеличението на цените на фуражите, просто търговците изпревариха очакваните цени от зърното нова реколта. По експертни изчисления цената на комбинираните фуражи се е вдигнала с 20% спрямо предходната година, докато месата и животинските продукти са се повишили с над 60% с оправданието, че поскъпва зърното.
Дебатът дали високата инфлация е здравословна или опасна за родната икономика би трябвало да даде отговор на въпроса дали е поносима или не за българските домакинства. Според някои анализатори, тя не е опасна за българското стопанство и едва ли ще доведе до макроикономическа нестабилност, което се доказва от факта, че поне засега през последните няколко години тя не отразява някаква трайна тенденция на влошаване на стопанския климат. Симптомите за по-висока инфлация обаче винаги са били налице: *В основата на бъдещото поскъпване ще е поскъпването на долара и евентуално нарастването на цените на горивата при съвземане на световната икономика от рецесията, в която тя изпадна през миналата година; *Увеличаването на т.нар. “администрирани” цени – ток, вода, парно и пр.; * Парите от сивата икономика. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията парите от черните каси достигат до 50% над официалните пари, вземани от работещите по трудов договор. Едва ли обаче по време на рецесия може да очакваме значителен ценови скок. Хубаво би било, ако повишените цени на стоките през последните 2 години означаваха, че има търсене, че са плод на раздвижването на пазара. Но “търсените” стоки от родния потребител са хляб, евтини колбаси и млечни произведения и пр. А това означава, че раздвижване няма и българският купувач е като инвалид първа категория – повече реанимира, отколкото да оздравява. Илюзията потребителски стопански ръст изчезва, когато разберем, че българинът харчи най-много за храна – половината от доходите си, докато средностатистическият американец, например – малко над 18%. Най-губещи от инфлацията ще са хората, които разчитат на бюджетната ясла: държавни служители, пенсионери, безработни и пр. Реално техните доходи намаляват при по-висока инфлация. Самият факт, че малката потребителска кошница поскъпва по-бързо от официалната инфлация (голямата потребителска кошница) означава, че на хората с ниски доходи основно влияние оказват поскъпването на храните и “администрираните” цени.
Българинът по принцип има имунитет срещу “ценовия тероризъм”. Но обикновено, когато цените скачат, властта започва да прилага различни административни прийоми, за да ги обуздае, или пък намира по този начин оправдания за неблагополучията си в икономическата политика. Преди 2 години, например, правителството създаде Държавно-обществена консултативна комисия за наблюдение и анализ на цените на потребителските стоки и услуги, тъй като опасенията бяха, че присъединяването ни към ЕС може да провокира инфлационни тенденции в българската икономика. И тъй като присъединяването към ЕС не може да се използва като основание за необосновано повишаване на цените на стоките и услугите, а допускането на подобни търговски практики ще се отрази негативно върху потребителите, правителството мотивира създаването на подобен административен орган (къде обаче е той сега?). Подобни административни прийоми обаче не са само приоритет на родната политическа класа. Европейската комисия също предупреди официално търговците да бъдат внимателни с цените. Еврокомисарят за земеделието и развитието на селските райони Мариан Фишер Боел призова търговците на дребно да не принуждават европейските потребители да плащат твърде скъпо за основни продукти като хляба и млякото, въпреки неотдавнашните увеличения на цените на пазарите за зърно и млечни продукти. Според нея увеличения на цените през 2007 г. са били “повече или по-малко действащ пазар“ и са се отразили добре на реформите в селскостопанската политика, договорени през 2003 година. Все пак покачването на цените на хранителните стоки ощетява бюджета на потребителите, счита Боел, намеквайки, че поскъпването на някои от предлаганите на дребно стоки не винаги е оправдано. “Повишаването на цените на млякото в супермаркетите на някои страни членки определено не съответства на запасите на общия европейски пазар.Както всички знаем, приносът на суровините към крайната цена на храни като хляба е относително малък, така че се надявам супермаркетите и магазините да се отнесат отговорно“, допълва еврокомисарят. Цените на млечните продукти в ЕС скочиха през последните месеци, особено на маслото и обезмаслено мляко на прах, отчасти поради много по-силния световен пазар, а също и заради затегнатите условия в ЕС.
В повечето случаи обаче борбата с инфлацията е като битката на Дон Кихот с вятърните мелници. Автор: Петкан Илиев
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
