Постинг
23.07.2009 15:38 -
За щастието на датчаните...или нещастието на българите
Автор: realist
Категория: Политика
Прочетен: 1234 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.07.2009 15:53
Прочетен: 1234 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 23.07.2009 15:53
Как живеят поданиците на кралица Маргарете
Стандартът в Люксембург е доста по-висок, отколкото в Дания, но това явно не е достатъчно, за да изстреля поданиците на малкото херцогство сред най- щастливите в Европа. В Дания бедни хора (в буквалния смисъл на бедност) няма. Държавата като институция е твърде грижовна майка за малко над 5-те милиона свои деца. Тук се казва, че ако работиш, не си беден. А работа има дори толкова, че се изпитва глад за работна ръка в не една сфера на икономиката. Датчаните плащат наистина с удоволствие почти половината от заплатите си под формата на данъци и такси, но за тях това е „свещената традиция на благоденстващото общество“. Възмездието са безплатното образование, здравеопазване и социални грижи, безупречна инфраструктура, неподкупна администрация и грижовно пазена околна среда. Датчанинът знае защо плаща високи данъци и е готов да спори дълго за ползата от това. В замяна получава уреден живот, което е доста сериозна предпоставка за щастие. „щастието е в малките неща“ За жителите на северната държава това е като lifestyle. И тук най-често задаваният въпрос, като срещнеш приятел или познат, е „Как си?“. За разлика от България обаче, най-честият отговор е „Чудесно“. Завиждам на способността им да изпитват удоволствие от най-малкото и да намират начин да си осигурят такива моменти. Датчанинът е щастлив, защото е прекарал час пред езерото и е наблюдавал плуващите птици. Той е щастлив, когато отпива бавно и с наслада от бирата си или от чаша вино, въпреки че е сам на масата; дори разходката в квартала или карането на колело след вечеря се оказва причина за разтегнатите ъгълчета на устата. Дори в блуждаещите погледи на пътниците в автобусите и градските влакчета можеш да видиш щастие. По принцип датчанинът не показва чувствата си и е зареден от сутринта с „дежурната“ усмивка, но пък мисля, че това е определено добра терапия срещу мърморенето. Климатът е научил тези хора да са щастливи дори само заради това, че днес можеш да видиш слънцето. И те използват всеки такъв ден без претенции за мястото, за да се порадват на слънчевия ден. Дори когато дойдат дългите мрачни месеци, те пак знаят как да използват светлината и уюта на свещите, за да си набавят дозата щастие. Почивните дни за тях са свещени и се почива наистина. Независимо дали са изкарали уикенда със семейството си сред природата или са лудували до сутринта в центъра на града, преживяването им носи щастие. Те знаят как да работят и как да почиват. Датчаните спортуват много. Тук тичането и колоезденето са начин на живот, независимо от климатичните условия. Това ги прави щастливи...и типични датчани. Те обичат да са социално ангажирани, затова и почти всеки от тях е член на някакъв клуб, организация или общност. Изпитват удовлетворение да се занимават с нещо различно от работата, да контактуват с хора близки по идеи и вкусове...да създават нови контакти. Затова и няма нищо необичайно, ако непознат те заговори на спирката, в автобуса, на опашката в магазина и на всякакви други обществени места. Задължително ще подхвърли някаква шега и после любезно ще пожелае приятен ден. Но датчаните остават щастливи от такива моменти. И не само от такива.
Поданиците на кралица Маргарете имат изключително семпъл начин на живот. Техните ценности далеч не са къщата, колата, марковите дрехи или каква да е следващата екзотична екскурзия. Не че не живеят в къщи, не карат коли, не са облечени или не пътуват. Просто няма надпреварване, защото никой не го интересува какво е материалното състояние на колегата или съседа. То е и почти невъзможно да го видиш отстрани и това на на пръв поглед равенство между тях дава усещането за сигурност и щастие. Освен това датчаните имат т. нар. "ienteloun" – да кажем един вид морален кодекс, който се изучава в училище и в който се казва, че „никой друг не е повече от теб и ти не показвай, че си с нещо над другите“. Разбира се, че тук не говорим за професионални качества. Говорим за това да не се чувстваш потиснат от материалното състояние на другите, а си щастлив с това, което имаш.
„яваш-яваш
И още нещо, типично за манталитета на датчаните – жителите на тази страна са изключитено спокойни хора, което им оставя много време за щастие. Тук навсякъде цари спокойствие – дори в кипящия от живот Копенхаген – усеща се дори в час пик, в магазините след края на работния ден, по централните улици, в заведенията.
Датчанинът не бърза! Това, което не може да се направи днес, може да се направи следващия месец. Това е толкова нормално, колкото и да те завали дъжд в Дания. В същото време е толкова загнездена в съзнанието им философия, че кара дори най-бързащия човек да вдигне рамене и в знак на съгласие да се усмихне. А спокойствието е безспорен фактор за щастие. Вместо заключение, след всичко изброено - разбирам защо датчаните са щастливи. И пак се връщам на желанието ми да обърна таблицата от изследването с главата надолу.
Давам си сметка обаче, че на нас не само държавата ни е крива за нещастието. Нашият манталитет и култура са доста по-различни от тези на най-щастливите хора и това ме ядосва повече...но пък съм сигурна, че ако човек иска, може да промени нещо във и около себе си, за да каже поне, че вчера е имал щастлив ден. Ей така, без особена причина.
Юлия Стоянова
Моралният кодекс на датчаните: никой друг не е повече от теб и ти не показвай, че си с нещо над другите.
Скоро прочетох поредното изследване, което посочва датчаните като най-щастливата нация.
Близо 95% от анкетираните заявили, че живеят прекрасно и се чувстват щастливи... Българите бяхме в дъното на таблицата по удовлетвореност и този резултат не ме изненада, но завидях на първите. Ясно е, че не можем всички да сме датчани, респективно – щастливи, но пък се замислих това ли е ключът към щастието – да си поданик на Кралство Дания? Разбира се, че не, но пък никой друг народ не показва в тези изследвания самочувствието на щастливия човек. Искаше ми се да можем да обърнем таблицата с главата надолу. Няма да се впускам в размисли какво означава да си щастлив, защото щастието е изключително относително понятие и твърде индивидуално усещане. Харесва ми обаче фактът, че цяла една нация казва категорично, че е щастлива, защото това означава съвкупност от много удоволствия. Вече две години живея сред най-щастливите хора и започвам да разбирам защо е така. Безспорно един от основните фактори е социално-икономическото състояние на едно общество.Стандартът в Люксембург е доста по-висок, отколкото в Дания, но това явно не е достатъчно, за да изстреля поданиците на малкото херцогство сред най- щастливите в Европа. В Дания бедни хора (в буквалния смисъл на бедност) няма. Държавата като институция е твърде грижовна майка за малко над 5-те милиона свои деца. Тук се казва, че ако работиш, не си беден. А работа има дори толкова, че се изпитва глад за работна ръка в не една сфера на икономиката. Датчаните плащат наистина с удоволствие почти половината от заплатите си под формата на данъци и такси, но за тях това е „свещената традиция на благоденстващото общество“. Възмездието са безплатното образование, здравеопазване и социални грижи, безупречна инфраструктура, неподкупна администрация и грижовно пазена околна среда. Датчанинът знае защо плаща високи данъци и е готов да спори дълго за ползата от това. В замяна получава уреден живот, което е доста сериозна предпоставка за щастие. „щастието е в малките неща“ За жителите на северната държава това е като lifestyle. И тук най-често задаваният въпрос, като срещнеш приятел или познат, е „Как си?“. За разлика от България обаче, най-честият отговор е „Чудесно“. Завиждам на способността им да изпитват удоволствие от най-малкото и да намират начин да си осигурят такива моменти. Датчанинът е щастлив, защото е прекарал час пред езерото и е наблюдавал плуващите птици. Той е щастлив, когато отпива бавно и с наслада от бирата си или от чаша вино, въпреки че е сам на масата; дори разходката в квартала или карането на колело след вечеря се оказва причина за разтегнатите ъгълчета на устата. Дори в блуждаещите погледи на пътниците в автобусите и градските влакчета можеш да видиш щастие. По принцип датчанинът не показва чувствата си и е зареден от сутринта с „дежурната“ усмивка, но пък мисля, че това е определено добра терапия срещу мърморенето. Климатът е научил тези хора да са щастливи дори само заради това, че днес можеш да видиш слънцето. И те използват всеки такъв ден без претенции за мястото, за да се порадват на слънчевия ден. Дори когато дойдат дългите мрачни месеци, те пак знаят как да използват светлината и уюта на свещите, за да си набавят дозата щастие. Почивните дни за тях са свещени и се почива наистина. Независимо дали са изкарали уикенда със семейството си сред природата или са лудували до сутринта в центъра на града, преживяването им носи щастие. Те знаят как да работят и как да почиват. Датчаните спортуват много. Тук тичането и колоезденето са начин на живот, независимо от климатичните условия. Това ги прави щастливи...и типични датчани. Те обичат да са социално ангажирани, затова и почти всеки от тях е член на някакъв клуб, организация или общност. Изпитват удовлетворение да се занимават с нещо различно от работата, да контактуват с хора близки по идеи и вкусове...да създават нови контакти. Затова и няма нищо необичайно, ако непознат те заговори на спирката, в автобуса, на опашката в магазина и на всякакви други обществени места. Задължително ще подхвърли някаква шега и после любезно ще пожелае приятен ден. Но датчаните остават щастливи от такива моменти. И не само от такива.
Поданиците на кралица Маргарете имат изключително семпъл начин на живот. Техните ценности далеч не са къщата, колата, марковите дрехи или каква да е следващата екзотична екскурзия. Не че не живеят в къщи, не карат коли, не са облечени или не пътуват. Просто няма надпреварване, защото никой не го интересува какво е материалното състояние на колегата или съседа. То е и почти невъзможно да го видиш отстрани и това на на пръв поглед равенство между тях дава усещането за сигурност и щастие. Освен това датчаните имат т. нар. "ienteloun" – да кажем един вид морален кодекс, който се изучава в училище и в който се казва, че „никой друг не е повече от теб и ти не показвай, че си с нещо над другите“. Разбира се, че тук не говорим за професионални качества. Говорим за това да не се чувстваш потиснат от материалното състояние на другите, а си щастлив с това, което имаш.
„яваш-яваш
И още нещо, типично за манталитета на датчаните – жителите на тази страна са изключитено спокойни хора, което им оставя много време за щастие. Тук навсякъде цари спокойствие – дори в кипящия от живот Копенхаген – усеща се дори в час пик, в магазините след края на работния ден, по централните улици, в заведенията.
Датчанинът не бърза! Това, което не може да се направи днес, може да се направи следващия месец. Това е толкова нормално, колкото и да те завали дъжд в Дания. В същото време е толкова загнездена в съзнанието им философия, че кара дори най-бързащия човек да вдигне рамене и в знак на съгласие да се усмихне. А спокойствието е безспорен фактор за щастие. Вместо заключение, след всичко изброено - разбирам защо датчаните са щастливи. И пак се връщам на желанието ми да обърна таблицата от изследването с главата надолу.
Давам си сметка обаче, че на нас не само държавата ни е крива за нещастието. Нашият манталитет и култура са доста по-различни от тези на най-щастливите хора и това ме ядосва повече...но пък съм сигурна, че ако човек иска, може да промени нещо във и около себе си, за да каже поне, че вчера е имал щастлив ден. Ей така, без особена причина.
Юлия Стоянова
СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА - ЗАЛОГ ЗА СТАБИЛИЗИ...
Представяне на реформите за развитието н...
ДО РПУ ПИРДОП - БЕЗЗАКОНИЯТА ПРОДЪЛЖАВАТ...
Представяне на реформите за развитието н...
ДО РПУ ПИРДОП - БЕЗЗАКОНИЯТА ПРОДЪЛЖАВАТ...
Следващ постинг
Предишен постинг
